Регина (Радост Даскалова)
374 1425
29 jul 2011, 19:29

Диалог с огледало 

  Poesía
1062 0 15

 

 

 

Усмихни ми се вече, живот!

Докога ще ти гледам сърдитата мутра?

Аз съм само един дон Кихот

и ме чака война с великани и утре.

 

Усмихни се, че се уморих

да обръщаш към мен все "печалния образ".

Аз от него години се крих,

като мишка, изпаднала в ужас от кобра.

 

За едната усмивка от теб,

се прилъгвам, все още, да пъпля из дните,

да играя ту длаб, ту пък жлеб

за петте си дъски с два пирона забити.

 

Усмихни ми се! Може дори

да е щърбаво, криво и малко насила,

да е бегло и само с очи,

или просто - любезна усмивка по милост.

 

Усмихни ми се вече живот!

Как така се усмихваш? Не съм го разбрала!

(Как се случих такъв идиот!?)

Откъде да се сетя, че си огледало?

 

Р.Д.

29.07.11

 

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??