Регина (Радост Даскалова)
374 1425
29 июл. 2011 г., 19:29

Диалог с огледало 

  Поэзия
1067 0 15

 

 

 

Усмихни ми се вече, живот!

Докога ще ти гледам сърдитата мутра?

Аз съм само един дон Кихот

и ме чака война с великани и утре.

 

Усмихни се, че се уморих

да обръщаш към мен все "печалния образ".

Аз от него години се крих,

като мишка, изпаднала в ужас от кобра.

 

За едната усмивка от теб,

се прилъгвам, все още, да пъпля из дните,

да играя ту длаб, ту пък жлеб

за петте си дъски с два пирона забити.

 

Усмихни ми се! Може дори

да е щърбаво, криво и малко насила,

да е бегло и само с очи,

или просто - любезна усмивка по милост.

 

Усмихни ми се вече живот!

Как така се усмихваш? Не съм го разбрала!

(Как се случих такъв идиот!?)

Откъде да се сетя, че си огледало?

 

Р.Д.

29.07.11

 

© Радост Даскалова Все права защищены

Автор запретил голосование.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??