Диалог с огледало
Усмихни ми се вече, живот!
Докога ще ти гледам сърдитата мутра?
Аз съм само един дон Кихот
и ме чака война с великани и утре.
Усмихни се, че се уморих
да обръщаш към мен все "печалния образ".
Аз от него години се крих,
като мишка, изпаднала в ужас от кобра.
За едната усмивка от теб,
се прилъгвам, все още, да пъпля из дните,
да играя ту длаб, ту пък жлеб
за петте си дъски с два пирона забити.
Усмихни ми се! Може дори
да е щърбаво, криво и малко насила,
да е бегло и само с очи,
или просто - любезна усмивка по милост.
Усмихни ми се вече живот!
Как така се усмихваш? Не съм го разбрала!
(Как се случих такъв идиот!?)
Откъде да се сетя, че си огледало?
Р.Д.
29.07.11
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радост Даскалова Все права защищены
