Диханията ги заселих…

Poesía

1K 0 2

Посявам в себе си надежди,

а всеки ден ме отегчава,

с жилетката от цветни прежди

и стореното се прощава.

На този миг съм огледало,

в който вече те намерих,

заблудата - опрах я рано,

диханията ги заселих…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Horizonta (Емо)

Най - хубавото ти стихотворение, май! Ама аз и за другo така казах :D
Страхотно е, наистина.Хубави метафори и сравнения, съчетани готино.

2009-11-22T20:29:02+02:00
Гошето1 (Георги Георгиев)

Хахаах, стига бе, човек... не съм поет. Наистина смятам така... но поне има някакви наченки, надявам се.

2009-10-25T18:41:14+02:00

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0