Диханията ги заселих…

Poesía

1K 0 2

Посявам в себе си надежди,

а всеки ден ме отегчава,

с жилетката от цветни прежди

и стореното се прощава.

На този миг съм огледало,

в който вече те намерих,

заблудата - опрах я рано,

диханията ги заселих…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Horizonta (Емо)

Най - хубавото ти стихотворение, май! Ама аз и за другo така казах :D
Страхотно е, наистина.Хубави метафори и сравнения, съчетани готино.

2009-11-22T20:29:02+02:00
Гошето1 (Георги Георгиев)

Хахаах, стига бе, човек... не съм поет. Наистина смятам така... но поне има някакви наченки, надявам се.

2009-10-25T18:41:14+02:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0