18 abr 2006, 15:00

Дилема 

  Poesía
791 0 0
Дилема
Сломена кротичко седя,
загледана в нощното сияние,
изправена пред избора – да съм сама
или да сложа край на тежкото ридание.
Ти за мене беше Бог,
пред който все се кланях
и аз робинята безправна,
за тебе всичко правех.
Седя и все тъй тихичко мечтая,
да открия смисъла в живота.
Нима тъй много аз желая?! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Амбова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??