Дилема

Сломена кротичко седя,

загледана в нощното сияние,

изправена пред избора – да съм сама

или да сложа край на тежкото ридание.

Ти за мене беше Бог,

пред който все се кланях

и аз робинята безправна,

за тебе всичко правех.

Седя и все тъй тихичко мечтая,

да открия смисъла в живота.

Нима тъй много аз желая?!

Да бродя щастлива между хората.

Отново поглеждам към небето.

Съзирам заслепяваща искра,

лудо в миг забива ми сърцето -

не позволява към безкрайността да полетя.