Дилема
Дилема
Погълнала е тишината туй селò,
риката сал въф бързея са чува,
проскърцва мелничарско колело
и тая нощ мливарят ши будува.
Са връщам пак пу кривата пътека,
надничам зад дувара - тишина.
Утварям бавно вратника, пулееека
на пръсти и през входната врата.
В гърнето с боб вудата е извряла,
са стреснаф, кът избля ина уфца.
Тя, пупадията, утдавна е заспала,
и кой на боба ши дулей сига вода?
Защо ли толкус рану са прибрах
дома, при тъс заспала пупадия?
Дал щоту ут дилафа ма е страх,
ни сварвам у килера да са крия.
Вуда ли да дулея въф гърнето,
ил пупадията да дигна ас ут сън,
ши стани зян и бобъ, и мисцету,
на туй утгоре ас ши спя утвън.
Далечи нейде чува съ гълчава,
гачи лий ут селския мигдан.
Запоят в хоримака прудължава,
прупял е някуй кьоркютюк пиян.
Сфалих ут огина гърнету,
на пръсти кръдешком приминах двора,
пулекичка съ спуснах пу дирету,
дано въф хоримака има ощи ора.
Амин!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Костадин Todos los derechos reservados
