Дилема
Дилема
Погълнала е тишината туй селò,
риката сал въф бързея са чува,
проскърцва мелничарско колело
и тая нощ мливарят ши будува.
Са връщам пак пу кривата пътека,
надничам зад дувара - тишина.
Утварям бавно вратника, пулееека
на пръсти и през входната врата.
В гърнето с боб вудата е извряла,
са стреснаф, кът избля ина уфца.
Тя, пупадията, утдавна е заспала,
и кой на боба ши дулей сига вода?
Защо ли толкус рану са прибрах
дома, при тъс заспала пупадия?
Дал щоту ут дилафа ма е страх,
ни сварвам у килера да са крия.
Вуда ли да дулея въф гърнето,
ил пупадията да дигна ас ут сън,
ши стани зян и бобъ, и мисцету,
на туй утгоре ас ши спя утвън.
Далечи нейде чува съ гълчава,
гачи лий ут селския мигдан.
Запоят в хоримака прудължава,
прупял е някуй кьоркютюк пиян.
Сфалих ут огина гърнету,
на пръсти кръдешком приминах двора,
пулекичка съ спуснах пу дирету,
дано въф хоримака има ощи ора.
Амин!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Костадин Всички права запазени
