Роби сме и винаги сме били!
Стара притча в ново облекло.
В блатото сме със и без кокили,
а молитва думата - Дано!

Завистливи, злобни и жестоки,
търсим сянката на своя нос...
Гмуркаме се винаги в дълбокото.
Плуваме ли? - туй е друг въпрос.

Искаме да имаме. Не даваме!...
Интереса води същността.
Кучето в калта си не оставяме,
щото лае чуждата врата...

Дисекцирах генетични болести,
лек за тях, обаче не открих.
От душите груби и мазолести,
минало и днешно подредих...

Бъдещето виждам, че е същото.
Кражбата е в култ на личността.
Истината няма преобръщане!
Роби, ама не и на честта!!!