ДИВА НОЩ
Вятърът гали, светулките светят,
пие земята от телата ни мощ,
въздухът грее, възседнал комети
в топлата, светла, лавандулова нощ.
Луната наднича, по-кръгла от диня,
възседнала клонче от дива бреза,
очите ти греят, светят във синьо,
в дъното скрили малка сълза.
Телата се гънат - приказен змей,
сърцата препускат лудо с карета,
ритъма следва щурецът-Орфей, ...