Aug 15, 2010, 11:55 PM

Дива нощ

  Poetry » Love
3.1K 0 34

ДИВА НОЩ

Вятърът гали, светулките светят,
пие земята от телата ни мощ,
въздухът грее, възседнал комети
в топлата, светла, лавандулова нощ.

Луната наднича, по-кръгла от диня,
възседнала клонче от дива бреза,
очите ти греят, светят във синьо,
в дъното скрили малка сълза.

Телата се гънат - приказен змей,
сърцата препускат лудо с карета,
ритъма следва щурецът-Орфей,
а в тревата танцуват джуджета.

 

Душите-светулки - дълго ще скитат,
всичко се слива, светът онемява,
в песен и ритъм нагоре политаме...
и стене нощта, като жива жарава.

08.08.2010 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бай Джим All rights reserved.

Comments

Comments

  • !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
    "Вятърът гали, светулките светят,
    пие земята от телата ни мощ,
    въздухът грее, възседнал комети
    в топлата, светла, лавандулова нощ."

  • Здравей, Росица! Благодаря!
  • И художник, и поет си, бай Джим!
    Възхитена съм!
  • <a href="http://smiles.33b.ru/smile.114600.html" target="_blank"><img src="http://s13.rimg.info/d54dc32ddb88b8b14ea121457190bf76.gif" border="0" /></a>
    Юлия, Нина, здравейте!
  • "Луната наднича, по-кръгла от диня,
    възседнала клонче от дива бреза"

    ездачка на дива бреза!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...