Диви цветя
Зеленото се слива с вечността.
Отваря се портал към световете
на хиляди магични същества −
да посадят по стрък лечебно цвете.
Трепти просторът, сипе чудеса,
надпяват се авлиги с водопади,
танцуват с вятър дивите цветя −
посланици на здраве и на младост.
Сред росния цъфтеж вървя сама,
букетче си бера, с детинска алчност,
дъхът тръпчив на майката земя
да взема и превърна във виталност.
Навярно нямам право на това −
унищожавам ангелско творение,
събрало багри, обич, светлина,
накичило безсмъртното зелено...
Дали ще ми простят греха - не знам,
сеячите на китните ливади.
По тях уж стъпвам тихо, като в храм,
а идвам, китка цвете да открадна.
Треви докосват боси ходила,
ефир прозрачен погледът прегръща.
Днес търся в избуялите цветя
изгубената, цветна своя същност.
Окъпан в слънце ручей ми шепти
с прохладата на капчици искрящи:
"Вземи ги, но градина посади −
тук, на земята, всеки дълг се плаща".
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
