Събуждам се до теб. Не пиша. И то отдавна.

             Тичам, тичам и те търся. Губя те и те откривам.

             Вървя след теб. По риза, с ръце в джобовете на панталона.

             Приличам все повече на едрите ти, здрави крачки.

             Тропот на коне.

             По-бързо, ще се скриеш. Връщам се да те догоня.

             Отново и отново.

             Понякога се спираш, после бавно се обръщаш.

             Да погледнеш как се къпя. Плачеш.

             Вдишвам по-дълбоко, за да усетя, че те има.

             Докосвам нечий жест случаен уж и ме боли...  

             Разказваш ми за Тадж Махал. Дълго, дълго.

             Питам се дали си ти? Страх ме е да не сгреша.

             Не те познавам.

             А ти по детски пак се смееш.

             Чакам те, приседнала на прага.

             Да не се залуташ, да отключиш бързо.

             На раменете си ме носиш, чак до Еверест.

             Учудваш се защо съм много топла.

                                                                               Радваш ми се...

                                                                                                    Джана?!

                                                                                                                      Стефка Галева

                                                                                                                   Гр. Силистра

                                                                                                              С. ГАРВАН