15 jul 2012, 22:47

Джин на залез

796 0 0

Изтръпвам в мрачна мисъл скрита...

когато няма време за сълзи.

А залезът така коварно дебне 

да потъне в моето небе. 

 

Защо да чакам утрото, се питам,

бленувано от моя мрачен взор.

А време има ли за още мъка,

когато бурята ми казва стой!

 

Ще си припомня мириса на есен,

с ароматен привкус за любов.

Откъснат лист, със чаша джин поднесен,

дихание живот в мъгла от плесен.

 

Ще тръгвам... време е за песен.

На този бряг не чака благослов,

а полупразна чаша обич...

със празно време натрошен живот.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Джоана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...