30 nov 2017, 18:37

Днес съм различен

Poesía » Filosófica

851 1 1

С явни... задъхани мисли
като в огън посягам.
Бездънни... и остри въздишки
в тъмното тихичко лягат.
Не спирам да викам...
Подгонен от трудни надежди,
не мислех че мога,
но страстно разкривам
заплетени в облак кроежи...
Не спирам да искам...
Безкрил, но развързан
се взирам до сълзи
на тъмното минало в края.
Не знаех че мога,
но днес съм различен -
искам... и виждам... и зная...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

PepiPetrova (Pepi Petrova)

Да, човек много неща вижда, връщайки се след време в миналото. Хареса ми!

2017-12-01T17:35:58+02:00

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0