С явни... задъхани мисли
като в огън посягам.
Бездънни... и остри въздишки
в тъмното тихичко лягат.
Не спирам да викам...
Подгонен от трудни надежди,
не мислех че мога,
но страстно разкривам
заплетени в облак кроежи...
Не спирам да искам...
Безкрил, но развързан
се взирам до сълзи
на тъмното минало в края.
Не знаех че мога,
но днес съм различен -
искам... и виждам... и зная...
© Пламен Христов Всички права запазени