Днешната Давидица
В поляните, по стръмен път,
с тояжка тръгвам към Давидица
в оброка там, за кой ли път,
до боровата тъмна ивица.
От чучура в зелен сокак
вода студена да отпия.
Поседнал тих, да видя как
платната магистрала вие.
Долитащ тук моторен шум
се вплита в ромол на чешмата.
На юг отива този друм
и следва го на юг водата.
Летящите със рев коли
да можеха да спрат за малко,
за да усетят как боли
полето, срязано с асфалта.
Ловците с пушките гърмят
по разрешените пернати
и ще полеят със "Димят"
разстреляните им сонати.
Тук катеричка спря до мен,
в поило жабчето изквака
и жълтоперият корем
на птица лъсна в храсталака.
Пред стъпките ми скакалче
политнало, криле разпери
встрани, в тревистото кече,
спокойствието да намери.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Иван Христов Todos los derechos reservados
