13 jul 2013, 0:41

Днешно време

  Poesía » Otra
959 0 3

Д Н Е Ш Н О   В Р Е М Е

Животът поскъпва!
Заплатите малки!
Хората взеха да стават все по-жалки.
Мълчи си, народе,в този сетен час и дерзай!

Един пред друг сте смели, силни, нравни.
Правителства сваляте, но не и реални.
Когато Ви попитат, какво мислите за днешното време,
за създалата се криза и как ще се отървеме - ВИЕ МЪЛЧИТЕ КАТО ГЛЪТНАЛИ КОСТИЛКА.

 

 

Къде си Вазов, къде си Ботев, къде си Левски?
Да видите този непрокопсан народ.
Да видите как злобата става все по-голяма,
как се бутаме един друг, в кипяща помийна яма.

Да видите как си продаваме душата,
за да имаме голяма заплата, кола и вила с два гаража.

Даваме си дупето на всички, стига да кусаме после с по-големи лъжички.
Не познаваме вече термините -ч ест, морал и гордост.

 

Обичаме всичко свързано с подлост.
Лицемерието за нас е нещо съвсем нормално.
На нас не ни пука, на нас не ни дреме.
Не ни тежи никакво излишно бреме.

 

Гладни сме, жадни сме, но си мълчим.
И се надяваме някой друг да ни спаси.
О, Българино! Викай силно, нека те чуе  Балкана, полето, морето и всичко що расте на таз планета. Бъди веднъж искрен пред себе си и пред всички!

Създай ново време, в което да пеем като птички!

                                                                                         

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Любомирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Само това, което заплатиш има за тебе стойност." Не помня кой го беше казал, но е вярно. Нали?
  • Helius(Елена Костадинова) Много харсвам една мисъл на Атанас Буров: "Българинът ще стане велик гражданин на света в деня, когато зареже най-долното си качество — винаги да гледа да мине тънко и да не си плати справедливо за това, което получава”.
  • Споделям написаното!
    Буров е казал още:
    "България е управлявана от
    бивши или бъдещи затворници!"

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...