1 jul 2008, 20:27

До Чикаго и назад (на брат ми) 

  Poesía » Otra
635 0 12
Сънувах те снощи.
Беше до мен.
Говореше мило,
както преди.
Така е самотно.
Далече си ти.
Усещаш ли всъщност,
колко много боли?!
Върни се - те моли
сърцето само.
СЪлзи пролива.
Помниш ли ги?
Когато си тръгна?
Мама плачеше с глас.
А тати (военен)
скри своите сълзи.
А мина година
и половина почти.
Но... идвай, редовно...
Във съня ми. Поне.

Кръвта вода не става.
Както и моето сърце.

© Ванина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??