ДО ГРОБ

Заклех се пред лицето Божие,
че в добро и зло с теб ще съм.
Халката ти ми сложи
и казахме си "да", като насън.

Заклех се, че до гроб
с теб ще бъда,
че на съдбата ще съм
като роб и богиня.

Но бързо си отиде от тази земя,
сега над теб цъфтят бели цветя.
Не съм вече богиня,
а завинаги клета робиня.

Сълзите ми не спират да текат,
плача и не мисля за съня.
До гроба ти тихо стоя
и галя сухата земя.

Няма ден да не мисля за теб,
останах сама под синьото небе.
Умирам бавно с болка в сърце,
умирам, мили, без теб.

Сълзите ми, ах, сълзите ми
в лед да бяха се превърнали,
когато моите ръце
бяха те прегърнали.

Душата ми камък да беше,
когато ти от мен далече стоеше.
Сърцето ми да беше спряло,
когато те покрих сама в бяло.

Опитвам се де не мисля за тъгата,

но, идвам ли до гроба ти,
всички спомени през мен минаваха,
не чувах само твоето сърце.

Липсва ми усмивката красива,
липсва ми, когато с теб бях щастлива.
Липсва ми сърцето ти, любими,
липсваш ми, че не бях до теб - моля те, прости ми!