29 oct 2013, 8:03

До края

Poesía » De amor

736 0 3

Щом погледна в очите ти,
виждам хладната есен,
щом помилвам косите ти,
всеки звук става песен.
Щом докосна ръцете ти,
всяка болка ще нося,
щом ме има в сърцето ти,
за любов не ще прося.

Щом прегръдките нежни
всяка вечер сънувам,
щом през зимите снежни
все на теб се любувам,
Щом сълзите са кратки,
значи силни сме, зная,
щом мечтите са сладки,
мила, с теб съм до края.

ОБИЧАМ ТЕ!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

sisi6571 (Светла Илиева)

Хубаво! Обично!

2014-03-02T16:47:43+02:00
Dia- (Диляна)

Нежно и красиво ! Много ми хареса.

2013-10-31T18:52:34+02:00
keri-88 (Керанка Иванова)

Много мило посвещение! Само в очите ти хладната есен не ми пасна много - навява студ, но ти си знаеш най-добре. Така си го почувствал, така си го написал. Поздравче от мен!

2013-10-29T08:50:11+02:00

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0