Мина година, а още мълчиш.

Не споделяш причина.

Само мъка в теб

с която непрестанно тъжиш.

Времето неусетно минава.

Зная вероятно много боли.

Душата не спира да плаче,

ти кървиш ли, кървиш.

Казват, времето лекува,

но споменът остава.

Напомня всекидневно

за удара и болката от него.

Да, времето неусетно лети,

но ти не можеш да забравиш.

Не можеш защото,

твърде много боли.

Дълбоко наранено завинаги.

Тежък път ти предстой.

Но малка част от себе си запази.

Обичай и знай, обичат те много!