Stoiko23 (Анонимен Провал)
6 8
6 ago 2007, 22:02

До моята любима 

  Poesía
662 0 4
Аз зная, че за мен мечтаеш, аз зная, че за мен гориш
и ти си вечно в мойте мисли и вечно там пламтиш.
Не спирам вечер да си мисля за нощите без сън,
за времето, в което бяхме неразделни, за времето,
когато бяхме само аз и ти.
И като двама непознати вървиме ний по своя път,
не знаем кой какво го чака, но зная, че далеч си ти!
И гарван кацнал е в сърцето мое и смята с него той
да отлети, защото мен сърцето ми не трябва, то вече стори хиляди
злини.

Прости ми!

© Анонимен Провал Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??