6 ago 2007, 22:02

До моята любима

  Poesía
851 0 4
Аз зная, че за мен мечтаеш, аз зная, че за мен гориш
и ти си вечно в мойте мисли и вечно там пламтиш.
Не спирам вечер да си мисля за нощите без сън,
за времето, в което бяхме неразделни, за времето,
когато бяхме само аз и ти.
И като двама непознати вървиме ний по своя път,
не знаем кой какво го чака, но зная, че далеч си ти!
И гарван кацнал е в сърцето мое и смята с него той
да отлети, защото мен сърцето ми не трябва, то вече стори хиляди
злини.

Прости ми!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анонимен Провал Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...