6 ago 2007, 22:02

До моята любима 

  Poesía
741 0 4
Аз зная, че за мен мечтаеш, аз зная, че за мен гориш
и ти си вечно в мойте мисли и вечно там пламтиш.
Не спирам вечер да си мисля за нощите без сън,
за времето, в което бяхме неразделни, за времето,
когато бяхме само аз и ти.
И като двама непознати вървиме ний по своя път,
не знаем кой какво го чака, но зная, че далеч си ти!
И гарван кацнал е в сърцето мое и смята с него той
да отлети, защото мен сърцето ми не трябва, то вече стори хиляди
злини.
Прости ми!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анонимен Провал Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??