До моята любима
и ти си вечно в мойте мисли и вечно там пламтиш.
Не спирам вечер да си мисля за нощите без сън,
за времето, в което бяхме неразделни, за времето,
когато бяхме само аз и ти.
И като двама непознати вървиме ний по своя път,
не знаем кой какво го чака, но зная, че далеч си ти!
И гарван кацнал е в сърцето мое и смята с него той
да отлети, защото мен сърцето ми не трябва, то вече стори хиляди
злини.
Прости ми!
© Анонимен Провал All rights reserved.
