dodic (Деян Димитров)
266 1705
3 jul 2009, 19:44

До насита (Ще се давя) 

  Poesía » De amor
1456 0 15

А после до насита ще се давя

и устните ми ще крещят – Спаси ме!

Затънал във библейското ти бяло,

живота си навярно ще проклинам,

че толкова ужасно е отлагал

сблъсъка на нашите планети.

Че любовта е болка и измама,

че късно хвърли те в ръцете

и в душата, в тялото ми също,

в капиляри, вени, във сърцето.

Че чак сега във себе си се връщам -

забравен път през тялото ти меко.

Забравени пожари под езика,

които от целувки се разплитат.

Овалите на тялото, открити

от воплите на мъжка ненасита...

 

А после до насита ще се давя

и цялата по мен ще те усещам.

А онзи път - през голото ти тяло,

към женския ти рай ще ме отвежда.

© Деян Димитров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??