До насита (Ще се давя)
А после до насита ще се давя
и устните ми ще крещят – Спаси ме!
Затънал във библейското ти бяло,
живота си навярно ще проклинам,
че толкова ужасно е отлагал
сблъсъка на нашите планети.
Че любовта е болка и измама,
че късно хвърли те в ръцете
и в душата, в тялото ми също,
в капиляри, вени, във сърцето.
Че чак сега във себе си се връщам -
забравен път през тялото ти меко.
Забравени пожари под езика,
които от целувки се разплитат.
Овалите на тялото, открити
от воплите на мъжка ненасита...
А после до насита ще се давя
и цялата по мен ще те усещам.
А онзи път - през голото ти тяло,
към женския ти рай ще ме отвежда.
© Деян Димитров All rights reserved.
