Готино е да си гладен
и да нямаш нищо,
да гледаш небето,
да слушаш птиците
и се чувстваш по-богат от богатите.
И по-велик от безгръбначните
и от живите мъртъвци,
които осмислят живота си
чрез рекламите от комерсиалната плазма,
а фитнес за прешлените на очите им
е следеното на топката от кортовете.
Ляво-дясно.
Почти като смяната на правителствата,
а по средата е мрежата.
Нисък хоризонт за стремежите
или кошничка във фритюрника
за „изпържване” на балъците,
дърпащи се за собствените си бради,
попили изветрялото вино от предстоящи банкети.
Граждани, адресно регистрирани
в лудница от отворен тип
с маски вместо само личности,
но с „документ за самоличност”.
С депресиращи кредити
и лихви - антидепресанти.
Готино е да си гладен,
да си свободен като бройлерна носачка,
да си откъм правилната страна на тревата
и да можеш, когато поискаш,
сам да си дръпнеш кабела на косачката
и да ти е на душата безК/Л/УПно.
© Милко Христов Todos los derechos reservados
Жалко,но си прав-често сме жертва на политическия фи(т)нес.
Хрумна ми тази компилация:
Когато се целят в хоризонти високи
междупрешленно и безоко,
гладните трудно лавират
и пият студена вода...или бира!
Друг е въпросът:
Обичат ли в Гинес Астика-та,
колкото висините в гимнастиката?-
но не художествената,
а онази,креватно-изкелифинчена,
в която не са заслепени от злато,
а между златни момичета впримчени.
Те докарват до просия
умове,джобове и кожени кесии,
пълни с бели семена
за черни дни под млада трева.
Всички без хоби
натежават плазмо(е)дийно.
Гладът на пола ги тика
към бройлерната политика,
в която фирм(ен)и носачки
снасят им топчести пачки.
И, вече сити с лудост на кредит
се бутат на план преден
да се овинват като за "световно"...
Депресии като топки ни подмЕтат,
хванали (си) яко тенис-ракетите
и ни забиват с попържни сЕрвиси,
сякаш гала-обяд ни сервират.
И не им стига ляво-дясно,
ами ни изпържват и отгоре,и отдолу!
Опитваме се да "минем метър",
но заминаваме на "4-ти километър"-
да плетем мрежа от изпразнени блистери
за завивка на античовешкото си history...