24 sept 2013, 14:46

До последния си ред 

  Poesía » Civil
670 0 14

Творецът няма как да улови
на битието всичките предели.
Потегли ли - в посока ще върви,
преследвайки заветните си цели.


Ще среща хора - тръгнали назад
навярно с мироглед, съвсем различен.
Широк е неизброденият свят.
Ту весел, ту в тъгата си трагичен.


Не искам златно име в пантеон,
когато мене няма да ме има.
Читатели... Хиляда! Милион!
Не! Стигат ми дори и двама-трима!


Следа да им оставя. Дребен щрих
или дори случайна драскотина,
ще знам, че ненапразно се родих,
щом дарът ми докосваше малцина.


И някой в своя път да прошепти
един куплет от мен, за незабрава -
сърцето ми все още ще тупти
след заника на чезнещата слава.


Тъй както сред скалистите ждрела
една река дълбае упорита -
да помни вечността, че е била,
по светлите извивки на гранита.


Поет и време, свързани в завет.
Един последен храм за пилигрими.
Прочетен до последния си ред -
потъвам в небесата си незрими.


(Тленен остатък)

© Ясен Ведрин Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Тези стихове достойни за песни все ще се четат!А видеоклиповете с Дела Раи са чудесни!
  • Благодаря ти, Ивон! Поздравления и за теб!
  • С поздравления за поетичния дар!
  • Благодаря ти, Миночка! Поздрави и хубав ден!
  • Както винаги прекрасно,пропито с дълбока истина!Поздрави!
  • Благодаря ви, Ивелина и Мария! Сърдечен поздрав, приятели!
  • Поздравявам те с възхищение!!!
  • Прекрасно...Този дар ще докосне мнозина.
  • Благодаря ти, Касиус! Илко, и аз те прегръщам, в Името на Словото! Благодаря и на теб, Манипулаторе! Санвали и Силвия, радвам се, че стихът ми ви е докоснал! Викторе, привет приятелю! Анна, благодаря за милите думи!
  • ПЕСЕНЕН СТИХ ...
    Моите искрани комплименти, Приятелю !!!
  • Много си талантлив!Стиховете ти са като музика!За мен е чест, че те чета!Поздравления!
  • Прекрасно, думите наистина са излишни след посланието, което си отправил...Творецът живее в Безвремието..Поздрави!
  • Творецът винаги оставя следа след себе си, защото написаното е вечно, особено, когато докосва сродните души. Великолепен стих, благодаря. М.
  • Няма да се забавлявам с излишни думи - стихотвотението само казва всичко - от мен оценка, не, а само многобройни удивителни!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Propuestas
: ??:??