До последния си ред
Творецът няма как да улови
на битието всичките предели.
Потегли ли - в посока ще върви,
преследвайки заветните си цели.
Ще среща хора - тръгнали назад
навярно с мироглед, съвсем различен.
Широк е неизброденият свят.
Ту весел, ту в тъгата си трагичен.
Не искам златно име в пантеон,
когато мене няма да ме има.
Читатели... Хиляда! Милион!
Не! Стигат ми дори и двама-трима!
Следа да им оставя. Дребен щрих
или дори случайна драскотина,
ще знам, че ненапразно се родих,
щом дарът ми докосваше малцина.
И някой в своя път да прошепти
един куплет от мен, за незабрава -
сърцето ми все още ще тупти
след заника на чезнещата слава.
Тъй както сред скалистите ждрела
една река дълбае упорита -
да помни вечността, че е била,
по светлите извивки на гранита.
Поет и време, свързани в завет.
Един последен храм за пилигрими.
Прочетен до последния си ред -
потъвам в небесата си незрими.
(Тленен остатък)
© Ясен Ведрин All rights reserved.
