До разлистване ...

Poesía

605 1 1

Пролетни струни потрепват
в притихналата моя душа,
готови пак да посрещнат
свежодъхави, нежни цветя.

Отвътре ме топли усмивка,
разведрява се свития ден,
зная, че отново ще литна,
когато пролет спре се до мен.

А тя толкова вече е близо,
в отмала я шептят дървесата,
до разлистване като мен орисани
за скритата близка непозната...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

sisi6571 (Светла Илиева)

Доо....случване, Вале!! ))

2017-03-18T18:13:13+02:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9