До разлистване ...
Пролетни струни потрепват
в притихналата моя душа,
готови пак да посрещнат
свежодъхави, нежни цветя.
Отвътре ме топли усмивка,
разведрява се свития ден,
зная, че отново ще литна,
когато пролет спре се до мен.
А тя толкова вече е близо,
в отмала я шептят дървесата,
до разлистване като мен орисани
за скритата близка непозната...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентин Василев Todos los derechos reservados
