Онзи белег отляво е колкото истина
и горчи като сянка в страните
трупа нощем посоки за никъде
по первази от вятър протрити…
… сгъва нещо в остатък от нежност
и заглъхва в постеля от тръни
и припява с паважа по стъпките
на отминали празни години…
Онзи белег в трапчинка от рамо
изтънял по чаршафа до скъсване
като пристан избрулил въжетата
като силна прегръдка на тръгване… ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.