29 oct 2022, 10:37

До следващото лято

  Poesía
516 0 2
  До следващото лято

 

Събудих се на сутринта

и есента ми подари усмивка!

И есенната красота,

на слънцето прощалната милувка!

 

Поисках да я задържа

със цветовете си така красива…

Златиста, цветна – небеса

от тонове като една палитра.

 

Докоснах есента с ръка

и със сърцето силно я почувствах!

И тая есенна тъга

във стиховете си аз нарисувах.

 

До следващото лято там

ще грее в цветовете си красиви.

Ще се любувам дълго знам

във утрините тихи, мълчаливи.

 

                Мария Мустакерска

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Maria Mustakerska Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • zelenaradost (Милена Френкева), сърдечно благодаря!
  • Красиво, нежно и обичащо пишеш. С радост те чета и чакам с нетърпение всяко твое следващо стихотворение. Разпознавам те по меките, топли и добри думи, които се стелят като пеперуди по листа

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...