29 окт. 2022 г., 10:37

До следващото лято

517 0 2
  До следващото лято

 

Събудих се на сутринта

и есента ми подари усмивка!

И есенната красота,

на слънцето прощалната милувка!

 

Поисках да я задържа

със цветовете си така красива…

Златиста, цветна – небеса

от тонове като една палитра.

 

Докоснах есента с ръка

и със сърцето силно я почувствах!

И тая есенна тъга

във стиховете си аз нарисувах.

 

До следващото лято там

ще грее в цветовете си красиви.

Ще се любувам дълго знам

във утрините тихи, мълчаливи.

 

                Мария Мустакерска

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Maria Mustakerska Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • zelenaradost (Милена Френкева), сърдечно благодаря!
  • Красиво, нежно и обичащо пишеш. С радост те чета и чакам с нетърпение всяко твое следващо стихотворение. Разпознавам те по меките, топли и добри думи, които се стелят като пеперуди по листа

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....