8 jul 2017, 18:07

До смърт

  Poesía
621 1 4

До смърт
Очите ти са топли, искащи и засмени -
в тях откривам нови светове и вселени. 
А усмивката ти буди в мен 
нещо непознато и нечувано до този ден. 

Щом си наблизо сърцето ми полудява, 
нито една спокойна мисъл не ми остава. 
Сред тълпата очите ми те търсят
дори за другите да съм луда и да се кръстят. 

Може да са прави и да съм полудяла, 
но дали без да обичам ще съм живяла?
Живот без любов е половин живот, 
ще си като някой не виждал небесния свод. 

Без любов си като птица без криле-
повече от всичко да полети тя желае. 
Като крехка роза, неможеща да боде, 
тя какво е болка да причини не знае. 

Ако обичаш ,направи крачка пръв, 
без страх и със смелост като царя лъв. 
Защото за нея не трябва само да говориш
за любовта си струва до смърт да се бориш! 

By:Мария Терзийска

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Терзийска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....