23 dic 2024, 6:09

Добрата жена

  Poesía
389 0 0

                                 Добрата жена 

 

Една мила, усмихната и добра жена 

живее в малко селце в планина.

Сама живее, но никога не е сама,

с близки, съселяни и приятели е тя.

 

Животът отминава, отиде си и младостта,

останаха децата й и спомена за младостта.

Сега са заедно с приятелката и добра,

с разходки сред природата на Витоша планина.

 

Тя има си добри деца, но далече в града,

те идват да я видят с внуците понякога.

Децата си остават дотогава деца

докато имат майка чакайки ги у дома!

 

Една силна жена с добро сърце и душа,

пак прекръства се пред старата икона тя.

Една молитва за здраве, късмет и доброта,

с усмивка на лицето и с малко тъга!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Миленов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...