Идва. Стъпва тихо и бавно.
Дълга рокля, дантели, сатен.
От листа е съшита премяната.
И от лъч светлина от предишния ден.
Носи малко тъга. И надежда.
Носи спомени, малко горчи,
но вкусът на това обаяние
ще прогони дори и сънливи мъгли.
Идва. Със стих посрещнете я,
запалете ѝ свещ, нека вино във чаша гори.
И макар да вали, тя пристъпва усмихната.
Есента е магия прекрасна, нали?