Diamonique
12 el resultado
В пустинен ден изгря това небе
и пясък влиза във очите, ослепява.
Пустинен цвят душата ми е днес.
Не ѝ се чака, вярва и прощава.
Пустинно се закотви тишина ...
  189 
Отстъпи уморена тишината
пред нежните лъчи на него ден.
Във сребърните локви на земята,
роди се нов живот. Зелен.
И птиците завърнаха се тихо ...
  247 
Ти си моя последна любов,
Моят пристан и крехка надежда.
Ти си спомен от минал живот,
изкървял и намерил утеха.
Във море от напразни мечти ...
  404 
Есенно ми е.
Мъгливо, тихо и спокойно.
Потапям се във вино и
във плодов аромат.
Ухае ми на грозде, ябълки и нежност, ...
  264 
“The Gods have no mercy. That's why they're Gods”
Живея в сън. Безвремие, заблуда.
И пътя ми невидима ръка отсече.
Не ми остана сила да се върна.
Нощта деня изпи и вечна нощ е вече. ...
  452 
Разкъса се сърцето ми на две,
море от черна кръв оттам изтече,
обгърна ме със алено перде
и вече даже мъката ми не ми пречи.
Застинали са във очите две сълзи, ...
  889 
Идва. Стъпва тихо и бавно.
Дълга рокля, дантели, сатен.
От листа е съшита премяната.
И от лъч светлина от предишния ден.
Носи малко тъга. И надежда. ...
  819 
Със теб сме два далечни свята
(разделя ни цяла любовна наука),
ти си пролет дъждовна и кратка,
аз съм есен, вещаеща буря.
Щом дебрите ти слънцето огрее, ...
  483 
Животът бе една игра,
един изгарящ филтър на цигара
и помня колко вярвах в чудеса,
но много дни и нощи отлетяха
и губих с всеки следващ ход ...
  599 
Когато обичта невинно си отива
и маха ти за сбогом от перона,
когато всеки опит да я върнеш
завършва по-позорно и от тона,
който вечно грешно свириш ...
  486 
Понякога, когато теб те няма,
аз сядам и поглеждам през прозореца навън
и сякаш до сега била съм сляпа,
и сякаш непознат и чужд ми е светът,
а клетката в сърцето ми полека се отваря, ...
  595 
На всички нещастни възрастни, които са (били) щастливи деца.
През мръсния прозорец на душата,
аз виждам днес едно дете,
играещо си тихо в прахоляка
и дрехите са мръсни, но душата – не. ...
  661 
Propuestas
: ??:??