На прага ù съм като всеки път.
Мига очаквам, в който ще пристъпя
от низини към ясен рът,
сред светлината на слънца да се окъпя.
Какво ли ще намеря сред енигма от селения,
със дух на пътешественик и откривател?!
Но ще записвам чудеса в усамотение,
аз - летописецът и вечният мечтател.
Може да срещна някъде и рискове...
Животът затова е приключение.
Луни ще ме лекуват с медни дискове
из дебрите на сънните видения.
Очаквам я като дете, което
ще се роди в дванайстия си час.
Ще запламти от щастие небето,
ще звъннат чаши със кристален глас.
Добре дошла, красавице - тринайста!
Бъди за нас добра и плодовита,
прекрасна като роза майска.
Бъди ни честита!
© Диана Кънева Todos los derechos reservados