mario_lupo (Марин Донев)
10 4
15 abr 2006, 23:59

Добро и зло 

  Poesía
909 0 3

Някъде четох и то е така,
че мекото побеждава дори и скала.

За слънцето и вятъра – басня една,

където заражда се страшна вражда.

Стремежът  им бил да докажат

 кой по-силен от двамата е,

тъй продължили да спорят
и спорели те с часове.


Там долу минавал човек,
бил облякан с вехто палто.

- Ще ти докажа - вятърът  казал,

 – Кой тук е номер едно.

Виж как с размах аз мога

 палтото за миг да сваля.

От теб по-бързо ще мога,

 човека да  поваля.

 И така слънцето бързо намери

 облак тъмен, за да се скрий

 и на вятъра той да не пречи,

за да бъде коректен дори.

Вятърът духал ли духал

-даже станал ураган.

Човекът все повече се увивал,

палтото му станало шал.

Отчаян,  вятърът се отказал,

нямал сили дори.
Той на слънцето казал:

- Твой ред е, да видим – ти покажи!

Тогава слънцето  се показа,

човека докосна с лъчи,

ласкаво то се усмихна,
а човека пот го изби.

Поспря се човека тогава,

избърса чело със свойта ръка,

палтото бързо свали си
и тръгна пак по света.

Така слънцето всеки доказа,

че с благост и кротост
всеки блести.

Не жлъч и не ярост са нужни,

за да отваряш железни врати.

 

© Марин Донев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??