Добро и зло
Някъде четох и то е така,
че мекото побеждава дори и скала.
За слънцето и вятъра – басня една,
където заражда се страшна вражда.
Стремежът им бил да докажат
кой по-силен от двамата е,
тъй продължили да спорят
и спорели те с часове.
Там долу минавал човек,
бил облякан с вехто палто.
- Ще ти докажа - вятърът казал,
– Кой тук е номер едно.
Виж как с размах аз мога
палтото за миг да сваля.
От теб по-бързо ще мога,
човека да поваля.
И така слънцето бързо намери
облак тъмен, за да се скрий
и на вятъра той да не пречи,
за да бъде коректен дори.
Вятърът духал ли духал
-даже станал ураган.
Човекът все повече се увивал,
палтото му станало шал.
Отчаян, вятърът се отказал,
нямал сили дори.
Той на слънцето казал:
- Твой ред е, да видим – ти покажи!
Тогава слънцето се показа,
човека докосна с лъчи,
ласкаво то се усмихна,
а човека пот го изби.
Поспря се човека тогава,
избърса чело със свойта ръка,
палтото бързо свали си
и тръгна пак по света.
Така слънцето всеки доказа,
че с благост и кротост
всеки блести.
Не жлъч и не ярост са нужни,
за да отваряш железни врати.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марин Донев Всички права запазени
