Добро утро, есен
Нощта е черна като моите очи.
Луната бяла е като невинност.
Звездите шепнат ми: ”Мълчи!
Ела и гледай нощ като на кино.”
Щурците свирят стари песни,
нашепват ветровете приказки.
Окапващите листи носят есен
във свойте длани златолисти.
Да се сбогуваш с лятото е късно,
отдавна си отиде то на юг.
Недей тъжи, все още песни
щурците свирят всяка вечер тук.
Все още облаците носят
дъхът горещ на морско лято.
Краката ми са още боси,
докосват листи като злато.
„Мълчи! Не нарушавай красотата
на ранна есен, още млада, млада...
С ръка недей докосва тишината!
Ела тук утре пак. По пладне...”
23:00
21.Авг.07г.
© Люляк Todos los derechos reservados