22 ago 2007, 9:23

Добро утро, есен

  Poesía
986 0 6

Добро утро, есен


 

Нощта е черна като моите очи.

Луната бяла е като невинност.

Звездите шепнат ми: ”Мълчи!

Ела и гледай нощ като на кино.”

 

 

Щурците свирят стари песни,

нашепват ветровете приказки.

Окапващите листи носят есен

във свойте длани златолисти.

 

 

Да се сбогуваш с лятото е късно,

отдавна си отиде то на юг.

Недей тъжи, все още песни

щурците свирят всяка вечер тук.

 

 

Все още облаците носят

дъхът горещ на морско лято.

Краката ми са още боси,

докосват листи като злато.

 

 

„Мълчи! Не нарушавай красотата

на ранна есен, още млада, млада...

С ръка недей докосва тишината!

Ела тук утре пак. По пладне...”


 

23:00

21.Авг.07г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Люляк Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...