4 dic 2017, 11:52

Доброта не се лекува

2K 9 15

Доброта не се лекува

 

Доброто, то прави светът по-човечен.

Когато изчезне си вече обречен

да бъдеш самотен сред толкова хора.

Така свободата ти, всъщност затвор е.

 

Доброто се ражда дълбоко в сърцето.

То грее кръвта ни. В очите ни свети.

То винаги с мъка и труд се отглежда,

Но не за добрия – за друг е надежда.

 

Каквото да правиш, каквото да струваш,

доброто не можеш да го излекуваш.

Доброто е мъка, любов и награда.

От него обаче най-често се страда.

 

Доброто е чувство, но то е и болка.

А който я няма – тежкó му и гóрко.

Със нея се раждаш. Без нея – умираш.

Щастлив си тогава, когато я имаш.

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Калчев Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

8 Puesto

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво стихотворение. Христоматийно. Поздравления!
  • Харесах стихчето. Толкова е мило. Приятно за четене. Има и поука.


    Приятно за четене.
  • Пропуснала съм гласуването, но приветствам посланието в стиха.
    Светли празнични дни!
  • Някои "болести" е по-добре да не се лекуват! Поздравления, Сашо!
  • Хубав стих и хубаво послание, Александре! Поздравявам те, успех в конкурса!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...