Доброта не се лекува
Доброта не се лекува
Доброто, то прави светът по-човечен.
Когато изчезне си вече обречен
да бъдеш самотен сред толкова хора.
Така свободата ти, всъщност затвор е.
Доброто се ражда дълбоко в сърцето.
То грее кръвта ни. В очите ни свети.
То винаги с мъка и труд се отглежда,
Но не за добрия – за друг е надежда.
Каквото да правиш, каквото да струваш,
доброто не можеш да го излекуваш.
Доброто е мъка, любов и награда.
От него обаче най-често се страда.
Доброто е чувство, но то е и болка.
А който я няма – тежкó му и гóрко.
Със нея се раждаш. Без нея – умираш.
Щастлив си тогава, когато я имаш.
© Александър Калчев All rights reserved.
