VenY (Венцислава Симеонова)
78 152
6 mar 2006, 12:15

Добруджа 

  Poesía
1215 0 9
Добруджа

Като жертвена жажда - жареща.
Като мъка, която мълчи,
тая равна земя ме изпраща
и ме среща с зелени очи.
И узрява в очите ми житото,
и изгрява над житото ден.
Бяло слънце - пшеничена пита.
Равен път в синева устремен.
Боси стъпки по пътя, хукнали.
И жътвари с горещи ръце.
И бразди. И порои, рукнали.
Разорано до вопъл небе....

Като млъкнала песен - плачеща.
Като храм, като дом без врата,
тая равна земя ме изпраща
и ме среща с зелени поля.
И се спъва в полетата ралото.
И пристъпя зад ралото мъж.
С изранени нозе до бяло
ще оре и нашир, и надлъж.
За да зрее наесен хляба ни.
Ще покълват в съня му жита.
Щ разцъфват алени макове.
Разорана до вопъл земя....


Венцислава Симеонова

© Венцислава Симеонова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??