6 mar 2006, 12:15
Добруджа
Добруджа
Като жертвена жажда - жареща.
Като мъка, която мълчи,
тая равна земя ме изпраща
и ме среща с зелени очи.
И узрява в очите ми житото,
и изгрява над житото ден.
Бяло слънце - пшеничена пита.
Равен път в синева устремен.
Боси стъпки по пътя, хукнали.
И жътвари с горещи ръце.
И бразди. И порои, рукнали. ...
Като жертвена жажда - жареща.
Като мъка, която мълчи,
тая равна земя ме изпраща
и ме среща с зелени очи.
И узрява в очите ми житото,
и изгрява над житото ден.
Бяло слънце - пшеничена пита.
Равен път в синева устремен.
Боси стъпки по пътя, хукнали.
И жътвари с горещи ръце.
И бразди. И порои, рукнали. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión Registrarse© Венцислава Симеонова Todos los derechos reservados
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
