abandoned_girl (Петя Терзийска)
115 121
2 abr 2007, 1:38

Докажи ми... 

  Poesía
660 0 3
Сама през пъкъла пак бродя.
Любов ли е, лъжа ли е, какво е?
Щом заедно с щастието и мъка ме споходи,
не вярвам аз, че злото за добро е.
Пред мен врата поредна се отваря.
Но ти къде си? Няма те... Защо?
И в девет кръга бавно аз изгарям,
че ти далеч си... Там, но със кого?
И тази ревност бавно ме убива.
Очите ми те търсят нощ и ден.
Не мога вече чувствата си да прикривам,
не мога да живея с твоя поглед вледенен.
Кажи, за нея ли си мислиш пак?
Отново ли в сърцето ти дойде неканена?
И докога ще трябва да живея в мрак?
Объркана, уплашена, ранена и измамена?
Не вярвам, че не мислиш ти за нея.
Не вярвам в думи нежни, но лъжливи.
Макар за теб ужасно да копнея,
не мога да повярвам на очите ти красиви.
Докажи ми, че за тебе съм една.
Сълзите ми със истина попий.
Докажи ми, че за тебе минало е тя
и с обич страховете в мене разбий! 




                                                               MEMORIES...
                                           I WAS RIGHT, RIGHT?

© Петя Терзийска Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • БЛАГОДАРЯ ВИ МНОГО!!!!!!!!!
  • Истината понякога много боли!Но предпочитаме нея,нали?
    Стихът ти е прекрасен!
    Желая ти любов и себеуважение!
  • Бил ли е с една,след нея ще дойде друга,бъди сигурна!Но така или иначе верни мъже няма,освен в приказките....
    Поздравления за прекрасния стих!Много ми хареса!
Propuestas
: ??:??