2 апр. 2007 г., 01:38

Докажи ми...

777 0 3
Сама през пъкъла пак бродя.
Любов ли е, лъжа ли е, какво е?
Щом заедно с щастието и мъка ме споходи,
не вярвам аз, че злото за добро е.
Пред мен врата поредна се отваря.
Но ти къде си? Няма те... Защо?
И в девет кръга бавно аз изгарям,
че ти далеч си... Там, но със кого?
И тази ревност бавно ме убива.
Очите ми те търсят нощ и ден.
Не мога вече чувствата си да прикривам,
не мога да живея с твоя поглед вледенен.
Кажи, за нея ли си мислиш пак?
Отново ли в сърцето ти дойде неканена?
И докога ще трябва да живея в мрак?
Объркана, уплашена, ранена и измамена?
Не вярвам, че не мислиш ти за нея.
Не вярвам в думи нежни, но лъжливи.
Макар за теб ужасно да копнея,
не мога да повярвам на очите ти красиви.
Докажи ми, че за тебе съм една.
Сълзите ми със истина попий.
Докажи ми, че за тебе минало е тя
и с обич страховете в мене разбий! 




                                                               MEMORIES...
                                           I WAS RIGHT, RIGHT?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Терзийска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • БЛАГОДАРЯ ВИ МНОГО!!!!!!!!!
  • Истината понякога много боли!Но предпочитаме нея,нали?
    Стихът ти е прекрасен!
    Желая ти любов и себеуважение!
  • Бил ли е с една,след нея ще дойде друга,бъди сигурна!Но така или иначе верни мъже няма,освен в приказките....
    Поздравления за прекрасния стих!Много ми хареса!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...