Докато не признаеш, че ти липсвам
За спомен погледите ти събирах
и малкото ти искрени усмивки.
В студени дни със тях ще се завивам,
а те ще ми разказват всичко.
Ще ми напомнят колко си променлив
и как умееш да се трансформираш
от весело момче с копнежи -
във тъжен клоун, когото заобичах.
Ще ми напомнят, че очите ти красиви
заключили са болки от раздели.
Затуй през тях изглежда сиво
всичко цветно, дето ти споделях.
Ще ми напомнят колко си порочен
и колко груб, и невъзможен.
И как страха прикривал си нарочно
под студената си бяла кожа.
Ще ми припомнят колко си наивен
и колко глупаво изглеждаше,
когато ти говорех мило,
а ти от срам не ме поглеждаше.
И колко пъти сменяше маршрута,
и как изчезваше внезапно
от страх, че тръгнем ли в една посока,
не ще намериш път обратно.
Навярно всичко туй от утре ще ми липсва,
затуй събирах погледи за спомен.
Събирах искрените ти усмивки.
И силно се надявам да ме стоплят.
Със спомени ще лягам нощем,
а сутрин сънищата ще записвам.
И силно ще те искам още..
Докато не ми признаеш, че ти липсвам.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
