марси (Мери Добрева)
126 104
9 abr 2007, 14:33

Докато смъртта ни раздели 

  Poesía
1160 0 4

За чувствата
удобно заблуждаване навярно
е клетвата за вярност...
и мечтата
"да бъда в бяло,
с рокля от коприна..."
И непознати-близки
да ме видят
и после да одумват белотата
или цената
на тюления ми воал -
последен вик
от нечий непознат бутик...
очакван миг
и помисли за щастие,
а после -
"Докато
смъртта ни раздели"...
с полусмирение
и раздразнение,
че сме пропуснали живота си.
Несъвършено его
в опити за притежание -
любов
и брак,
и две деца,
и куче,
и точно в шест сервирана вечеря,
и секс по навик -
сполучливо скучен.
Мълчание,
заместило доверие.
И откровено и неоткровено
лицемерие.
Две-три забежки
в службата,
с колежки,
или с приятели -
така е лесно.
В изпрани спомени
за бели нежности
виси гротескно
върху закачалка
тюла,
прашасва роклята -
ненужна.
Едничко егото...
и чувството за притежание -
несъвършено земно,
помежду ни.
Наместо
клетвата за вярност,
докато
смъртта ни раздели.

 

© Мери Добрева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Несъвършено его
    в опити за притежание -
    любов
    и брак,"
    "Едничко егото...
    и чувството за притежание -
    несъвършено земно,
    помежду ни."
    Поздравления!!!

  • Промени представите ми за живота...
    Защото едничкият ден,който очакваме,децата,съпруга,къщата и всичко,което предоставя семейният живот са някак си различни...Сиви.
    Страхотен стих,поздрав!
  • Много хубав стих!!! Поздрави, Мариана!!!
  • да, тъжно е!
    душите ни в петна ръждиви...
Propuestas
: ??:??