9 abr 2007, 14:33

Докато смъртта ни раздели

  Poesía
1.5K 0 4

За чувствата
удобно заблуждаване навярно
е клетвата за вярност...
и мечтата
"да бъда в бяло,
с рокля от коприна..."
И непознати-близки
да ме видят
и после да одумват белотата
или цената
на тюления ми воал -
последен вик
от нечий непознат бутик...
очакван миг
и помисли за щастие,
а после -
"Докато
смъртта ни раздели"...
с полусмирение
и раздразнение,
че сме пропуснали живота си.
Несъвършено его
в опити за притежание -
любов
и брак,
и две деца,
и куче,
и точно в шест сервирана вечеря,
и секс по навик -
сполучливо скучен.
Мълчание,
заместило доверие.
И откровено и неоткровено
лицемерие.
Две-три забежки
в службата,
с колежки,
или с приятели -
така е лесно.
В изпрани спомени
за бели нежности
виси гротескно
върху закачалка
тюла,
прашасва роклята -
ненужна.
Едничко егото...
и чувството за притежание -
несъвършено земно,
помежду ни.
Наместо
клетвата за вярност,
докато
смъртта ни раздели.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Добрева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Несъвършено его
    в опити за притежание -
    любов
    и брак,"
    "Едничко егото...
    и чувството за притежание -
    несъвършено земно,
    помежду ни."
    Поздравления!!!

  • Промени представите ми за живота...
    Защото едничкият ден,който очакваме,децата,съпруга,къщата и всичко,което предоставя семейният живот са някак си различни...Сиви.
    Страхотен стих,поздрав!
  • Много хубав стих!!! Поздрави, Мариана!!!
  • да, тъжно е!
    душите ни в петна ръждиви...

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....