9.04.2007 г., 14:33

Докато смъртта ни раздели

Поезия

1.5K 0 4

За чувствата удобно заблуждаване навярно е клетвата за вярност... и мечтата "да бъда в бяло, с рокля от коприна..." И непознати-близки да ме видят и после да одумват белотата или цената на тюления ми воал - последен вик от нечий непознат бутик... очакван миг и помисли за щастие, а после - "Докато смъртта ни раздели"... с полусмирение и раздразнение, че сме пропуснали живота си. Несъвършено его в опити за притежание - любов и брак, и две деца, и куче, и точно в шест сервирана вечеря, и секс по навик - сполучливо скучен. Мълчание, заместило доверие. И откровено и неоткровено лицемерие. Две-три забежки в службата, с колежки, или с приятели - така е лесно. В изпрани спомени за бели нежности виси гротескно върху закачалка тюла, прашасва роклята - ненужна. Едничко егото... и чувството за притежание - несъвършено земно, помежду ни. Наместо клетвата за вярност, докато смъртта ни раздели.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Djein_Ear (Евгения Тодорова)

"Несъвършено его
в опити за притежание -
любов
и брак,"
"Едничко егото...
и чувството за притежание -
несъвършено земно,
помежду ни."
Поздравления!!!

2007-04-09T23:15:01+03:00
Lacrima (Ем)

Промени представите ми за живота...
Защото едничкият ден,който очакваме,децата,съпруга,къщата и всичко,което предоставя семейният живот са някак си различни...Сиви.
Страхотен стих,поздрав!

2007-04-09T19:07:52+03:00
Романтик (Христо Костов)

Много хубав стих!!! Поздрави, Мариана!!!

2007-04-09T18:33:35+03:00
дакота (Дакота)

да, тъжно е!
душите ни в петна ръждиви...

2007-04-09T16:36:18+03:00