29 may 2008, 12:53

Докато спре да те сънува

937 0 25

Къде си бил, не знае и не пита -

(сега е кротко агънце заспало).

А чакаше. Пропяха вън петлите,

нощта ù метна сънно одеяло.

 

В лицето ù се взираш и гадаеш:

"Усмихва се. Дали е с някой мъж?'

И ревност чак сърцето ти дълбае -

(изпитай болката поне веднъж).

 

А утре - пак по пътищата стръмни -

до малките среднощни часове...

Додето някой ден навън осъмнеш,

додето спре насън да те зове.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Аз малко бавно влизам в час, ама се надявам да не е безкрайно фатално късно
    ---
    Не ме жадувай,просто ме изпивай
    че в жаждата по мен гори пожар.
    Не ме сънувай,а със мен заспивай,
    че аз съм болката в най-страшния кошмар.

    Не ме наричай, просто намери ме.
    Не ме променяй, просто ме вземи.
    Не се опитвай да отгатнеш мойто име.
    Обичай ме! И обич ми бъди!
    ---

    Сашо е виновен пък
  • Не те погледнах, но те виждам,
    изострени са сетивата ми
    от любовта и чувствам,
    тъй близка ми е твоята душа.
    Ти огън си и вода,
    тъй истинска, незабравима
    и цялата си обич,
    с ръце, с очи и пламнала душа
    аз искам те любима,
    жадувана моя съдба.
    Поздрави и усмивки Ели!
  • Страхотно стихче!
  • Ех, това ме развълнува! Удоволствие за сетивата са твоите стихове!
  • Прекрасна си каквато си! С обич, Ели!!!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...