29 may 2008, 12:53

Докато спре да те сънува

938 0 25

Къде си бил, не знае и не пита -

(сега е кротко агънце заспало).

А чакаше. Пропяха вън петлите,

нощта ù метна сънно одеяло.

 

В лицето ù се взираш и гадаеш:

"Усмихва се. Дали е с някой мъж?'

И ревност чак сърцето ти дълбае -

(изпитай болката поне веднъж).

 

А утре - пак по пътищата стръмни -

до малките среднощни часове...

Додето някой ден навън осъмнеш,

додето спре насън да те зове.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Аз малко бавно влизам в час, ама се надявам да не е безкрайно фатално късно
    ---
    Не ме жадувай,просто ме изпивай
    че в жаждата по мен гори пожар.
    Не ме сънувай,а със мен заспивай,
    че аз съм болката в най-страшния кошмар.

    Не ме наричай, просто намери ме.
    Не ме променяй, просто ме вземи.
    Не се опитвай да отгатнеш мойто име.
    Обичай ме! И обич ми бъди!
    ---

    Сашо е виновен пък
  • Не те погледнах, но те виждам,
    изострени са сетивата ми
    от любовта и чувствам,
    тъй близка ми е твоята душа.
    Ти огън си и вода,
    тъй истинска, незабравима
    и цялата си обич,
    с ръце, с очи и пламнала душа
    аз искам те любима,
    жадувана моя съдба.
    Поздрави и усмивки Ели!
  • Страхотно стихче!
  • Ех, това ме развълнува! Удоволствие за сетивата са твоите стихове!
  • Прекрасна си каквато си! С обич, Ели!!!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...