Къде си бил, не знае и не пита -
(сега е кротко агънце заспало).
А чакаше. Пропяха вън петлите,
нощта ù метна сънно одеяло.
В лицето ù се взираш и гадаеш:
"Усмихва се. Дали е с някой мъж?'
И ревност чак сърцето ти дълбае -
(изпитай болката поне веднъж).
А утре - пак по пътищата стръмни -
до малките среднощни часове...
Додето някой ден навън осъмнеш,
додето спре насън да те зове.