29.05.2008 г., 12:53

Докато спре да те сънува

941 0 25

Къде си бил, не знае и не пита -

(сега е кротко агънце заспало).

А чакаше. Пропяха вън петлите,

нощта ù метна сънно одеяло.

 

В лицето ù се взираш и гадаеш:

"Усмихва се. Дали е с някой мъж?'

И ревност чак сърцето ти дълбае -

(изпитай болката поне веднъж).

 

А утре - пак по пътищата стръмни -

до малките среднощни часове...

Додето някой ден навън осъмнеш,

додето спре насън да те зове.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аз малко бавно влизам в час, ама се надявам да не е безкрайно фатално късно
    ---
    Не ме жадувай,просто ме изпивай
    че в жаждата по мен гори пожар.
    Не ме сънувай,а със мен заспивай,
    че аз съм болката в най-страшния кошмар.

    Не ме наричай, просто намери ме.
    Не ме променяй, просто ме вземи.
    Не се опитвай да отгатнеш мойто име.
    Обичай ме! И обич ми бъди!
    ---

    Сашо е виновен пък
  • Не те погледнах, но те виждам,
    изострени са сетивата ми
    от любовта и чувствам,
    тъй близка ми е твоята душа.
    Ти огън си и вода,
    тъй истинска, незабравима
    и цялата си обич,
    с ръце, с очи и пламнала душа
    аз искам те любима,
    жадувана моя съдба.
    Поздрави и усмивки Ели!
  • Страхотно стихче!
  • Ех, това ме развълнува! Удоволствие за сетивата са твоите стихове!
  • Прекрасна си каквато си! С обич, Ели!!!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....